И зимната почивка е в своят край. Последните часове престой в къщи се нижат като есенни листа, издухвани от вятъра по улицата. Чудиш се с кого най напред да се видиш - с роднини, които да ти пожелаят успех, с приятели, с които да свършите някоя от редовните простотии, или просто с някой познат, с когото не си се виждал от година - две.
Понякога, както в този случай успяваш да съчетаеш събитията и да извлечеш програма-максимум. Виждаш се с приятели на по бира, за да им кажеш Чао, а после се прибираш вкъщи при родителите и приятелката си, за да им обърнеш подобаващо внимание. А часовете продължават да се нижат. Вечеряш. Знаеш, че това е последната сготвена храна, която е приготвена от някой друг с любов. Знаеш, че следващият път, когато хапнеш нещо подобно и в подобна атмосфера това ще означава, че отново си вкъщи.
След сладкият момент на гурме-насладата идва и момента за стягането на багажа. Започваш да събираш вещите, които виждаш всеки ден, вещите, без които не можеш. Събираш колкото можеш, затваряш куфара, претегляш го и се надяваш кантара да сочи тегло в позволените граници. Но не. Той казва, че трябва да извадиш цели 2 килограма от живота ти навън. След тази малка раздяла и ново претегляне се разделяш за мъничко с куфара ти. Чувството да видиш куфара си опакован се описва с едно изречение, което един приятел каза в подобен момент - "За пореден път събрах живота си в един куфар".
Оттегляш се на заслужени моменти с хората, които са около теб. Разменяш сладки ласки с приятелката си, разменяш прегръдки с родителите си. Прекарваш една безсънна нощ, в размишления относно това, как след няколко часа всички тези неща няма да ги има. Как отново ще трябва да се пребориш, за да ги получиш. Но нали всичко е за добро ? Защо не? Прекарваш нощта безсънно.
Полета наближава, а листата по улицата вече са почти издухани. Минути по-късно се озоваваш на летището с бордна карта в ръка, с раница на гърба и един ескалатор над любимите ти хора. Те ти махат, махаш и ти. И раздялата настъпва. Сега остава само да се качиш в самолета и да заминеш. Полет първи, после престой, после втори полет.. А ти през всичкото това време си мислиш - кога пак ще летя, но към вкъщи ? А отговорът е ясен - когато - тогава. Излизаш от летището. Качваш се във влака. Всичко е толкова мрачно вече. Слизаш от влака и започваш да вървиш към вкъщи. Изведнъж навън запова да вали проливен дъжд. Хората казват, че при такъв дъжд си "мокър до костите си" - съгласен съм с тях. Псуваш на ум как точно когато ходиш пеша ще завали така, но от друга страна си казваш - ето пак, хората казват - ще ми върви по вода.
Пристигаш пред входната си врата. Не, не входната врата вкъщи, а пред входната врата на дома ти. Да си вкъщи е друго. Влизаш, хвърляш куфара и сядаш. Отново се сещаш за онези дни, в които си се чувствал свободен и щастлив. Те ти липсват. Но нищо, скоро пак. Утехата те наляга, защото знаеш, че това което зависи от теб е в ръцете ти - ти си тук с мисия. По-добре да я изпълниш и да запълниш времето, отколкото да лежиш в самосъжаления колко много ти липсва всичко. "Всяко хубаво нещо има цена", цената на личната саможертва в случая. А докато следващият път, когато листата отново ще нападат и когато ще се чудиш дали да се видиш с роднини, приятели или познат дойде, постигни това, за което си дошъл.
четвъртък, 9 януари 2014 г.
сряда, 13 март 2013 г.
Новият свят !
Новият свят го наричат играчите. Нов, нов, колко да е нов. Вече на малко повече от 3 години, "новият свят" или еРепублик е място, където хора от цял свят могат виртуално да развиват своята личност в полза на родната или която им сърце желае страна от света(с малки изключения, нали разбирате, че в Уганда например надали на някой му се играе в интернет..).
Страните са изцяло пресъздадени - има политически партии, има президентски и правителствени избори, има икономически модул, има преса за по-талантливите(аз не спадам много много към тях :/ ), има и военен модул за патриотите ! Всеки играч може да се развива в която избере от тези области, а ако има желание - във всичките.
В началото бях много скептично настроен - мислех си, че това ще е поредната простотия, която ще зарежа на 2рия ден. Уви, вече почти 3 месеца отърване няма :) Играта е направена наистина запленяващо. Нека не пропусна, че в момента водим война с турция и по този повод призовавам - нека всички, които имат нещо против турция се регистрират сега и хвърлят по едно рамо на българските фронтове !
Станете и Вие част от "Новият свят" :
Страните са изцяло пресъздадени - има политически партии, има президентски и правителствени избори, има икономически модул, има преса за по-талантливите(аз не спадам много много към тях :/ ), има и военен модул за патриотите ! Всеки играч може да се развива в която избере от тези области, а ако има желание - във всичките.
В началото бях много скептично настроен - мислех си, че това ще е поредната простотия, която ще зарежа на 2рия ден. Уви, вече почти 3 месеца отърване няма :) Играта е направена наистина запленяващо. Нека не пропусна, че в момента водим война с турция и по този повод призовавам - нека всички, които имат нещо против турция се регистрират сега и хвърлят по едно рамо на българските фронтове !
Станете и Вие част от "Новият свят" :
петък, 30 март 2012 г.
Еърсофт - реалното пресъздаване на стрелба с бойно оръжие !
Привет на всички ! :)
Колко от вас са си мислили/ си мислят, че е време за малко разнообразие в така скучното ежедневие ? А колко от вас го постигат ? Ето, че навлиза и нов начин за разтоварване от стреса, натрупан в кофти деня в офиса.
Като цяло голяма част от вас сигурно са чували за Пейнтбол - онази игра, в която стреляш с пушка топчета с боя и се бориш да боядисаш противника. Тя обаче не представлява никаква симулация от реална гледна точка - стреля се със силно специализирани пушки, "странни" муниции и прочее.
В последно време обаче навлиза един друг спорт - Еърсофт. Там играчът стреля с истинска реплика на оръжие(било то пистолет, автомат или дори снайпер), а куршумът е нормална съчма - от онези, с които си играехме едно време с китайските пластмасови пистолети(разбира се тези са с далеч по-високо качество!). Както и при Пейнтбола целта е да елиминираш противниците, но пък като цяло играта се смята за "по-джентълменска", тъй като реално след попадение няма видима следа - всичко зависи от самопризнанието на уцеления.
Цените и теренът - вечният въпрос. Цените на оръжията са в рамките на поносимото. С малко обикаляне/ търсене в интернет можете да се сдобиете със страхотна реплика за без пари. Консумативите също не са нищо особено - един изстрел струва около .. 1 стотинка. Относно терените и екипировката: за игра е необходим терен, в който няма да се притеснявате ако бутнете някоя ваза или случайно счупите стъкло, т.е. стига да не е вкъщи - където ви душа желае. Освен терен ви е необходима реплика, дебели дрехи и предпазни очила. И разбира се настроение - все пак всичко е с развлекателна цел.
Ако на някого му възникне въпрос относно играта или от къде, защо или как се купуват оръжия - очаквам коментари :)
Колко от вас са си мислили/ си мислят, че е време за малко разнообразие в така скучното ежедневие ? А колко от вас го постигат ? Ето, че навлиза и нов начин за разтоварване от стреса, натрупан в кофти деня в офиса.
Като цяло голяма част от вас сигурно са чували за Пейнтбол - онази игра, в която стреляш с пушка топчета с боя и се бориш да боядисаш противника. Тя обаче не представлява никаква симулация от реална гледна точка - стреля се със силно специализирани пушки, "странни" муниции и прочее.
В последно време обаче навлиза един друг спорт - Еърсофт. Там играчът стреля с истинска реплика на оръжие(било то пистолет, автомат или дори снайпер), а куршумът е нормална съчма - от онези, с които си играехме едно време с китайските пластмасови пистолети(разбира се тези са с далеч по-високо качество!). Както и при Пейнтбола целта е да елиминираш противниците, но пък като цяло играта се смята за "по-джентълменска", тъй като реално след попадение няма видима следа - всичко зависи от самопризнанието на уцеления.
Цените и теренът - вечният въпрос. Цените на оръжията са в рамките на поносимото. С малко обикаляне/ търсене в интернет можете да се сдобиете със страхотна реплика за без пари. Консумативите също не са нищо особено - един изстрел струва около .. 1 стотинка. Относно терените и екипировката: за игра е необходим терен, в който няма да се притеснявате ако бутнете някоя ваза или случайно счупите стъкло, т.е. стига да не е вкъщи - където ви душа желае. Освен терен ви е необходима реплика, дебели дрехи и предпазни очила. И разбира се настроение - все пак всичко е с развлекателна цел.
Ако на някого му възникне въпрос относно играта или от къде, защо или как се купуват оръжия - очаквам коментари :)
четвъртък, 1 март 2012 г.
Крахът на ACTA !
Днес от The Pirate Bay обявиха, че спират разпространението на .torrent fайлове. Вместо това ги заместват от т.нар. magnet (магнитни) линкове.
Какво означава това?
Първо ще обесня как работеха досегашните .торрент файлове, за да разберете същинската разлика. Торент файлове съдържаха три неща:
1. Списък на оригиналните файлове (имена и размер)
2. Чексуми (или хешове), които представляват нещо като електронен "пръстов отпечатък" на оригиналните файлове, или по-точно - на всяка една малка част от тези оригинални файлове
3. Уеб-адрес на тракер, който пази информацията кои са останалите потребители в мрежата, които в този момент имат някоя част от оригиналните файлове
Новите магнитни линкове съдържат само една единствена чексума, само един "пръстов отпечатък". Цялата останала информация - кои са файловете, какви са им частите и къде се намират, вече се пази при самите потребители и те си я казват един на друг. Няма нужда от сървър. Когато заредите магнит в програмата си, тя пита всички ваши "съседи" дали някой от тях знае чий е този пръстов отпечатък. Ако някой знае нещо, той ви го казва. Ако никой не знае, тогава вашите съседи на свой ред питат техните съседи, те - техните и т.н. докато някой не отговори - има лавинообразен ефект. После този отговор се запомня от всички "за всеки случай", ако някой пак попита.
Ако вие имате 1000 съседи (пиъра) и всеки от тях има по още 1000, то лесно се смята, че след най-много три стъпки вие можете да "разпитате" всеки един потребител на планетата, дори ако се отчете дублирането на пиъри (ако аз имам 1000 съседи и моят съсед има 1000 съседи, много вероятно е 900 от тях да съвпадат).
Ето как изглежда един магнитен линк: magnet:?xt=urn:btih:8a5de10e52f22d83d74c530ff633147f33c079be
Ако отворите този URL, или дори го пренесете с copy&paste (и така никой няма да разбере, че сте го свалили) в програмата си за сваляне, след няколко секунди ще разберете, че това е адресът в p2p пространството на Linux дистрибуцията Ubuntu 11.10.
Както виждате, понятето "сървър" е отпаднало напълно - никъде няма адрес на сървър. Отпаднала е и нуждата някъде да се съхранява междинният .torrent файл. Също и името на торент файла или на оригиналните файлове. Така никой по пътя не може да знае какво се крие зад този отпечатък.
Това означава няколко неща:
- не може да се разбере кой е оригиналният ъплоадер на даден .torrent, просто защото няма нужда да се ъплоадват файлове където и да е. Достатъчно е да се копира магнита и да се разпространява Също така не може да се разбере кой е оригиналният сийдър (т.е. ъплоадера) според това кое IP първо започва раздаването на файла, тъй-като системата е дистрибутирана и първи ще ви отговори най-близкият до вас пиър, а чак след време ще се появят тези, които са на втора, трета и четвърта стъпка.
- веднъж пуснат в пространството, един магнит не може да бъде спрян. Торент файловете можеха да бъдат сваляни или блокирани в тракерите, но след като няма тракер, няма кой да спре пиърите да си предават информация един на друг.
- доставчиците няма как да филтрират достъпа до магнитни линкове. Спирането на .torrent файлове е сравнително лесно - може да се сложат устройства, които да блокират всички уеб-адреси, в които се среща текстът ".torrent". Но магният линк не е адрес сам по себе си. Той може да се прехвърли в програмата за сваляне дори чрез copy&paste, без да се кликва, но дори и да кликнете, този клик не се предава по мрежата - той се обработва вътрешно от браузера и има ефекта на copy&paste.
- няма как да се разбере дали някой потребител е свалил даден магнитен линк или не, просто защото няма елемент на "сваляне" (пак повтарям - става дума само за copy&paste).
- магнитните линкове могат да се разпространяват всякак, включително напечатани на хартия или продиктувани по телефона (е, малко е досадно да се набират от клавиатурата, но е възможно).
- няма значение къде е публикуван магнитът. Цялата мрежа работи като един организъм и магнит, публикуван в китайски сайт ще е напълни идентичен със същия магнит, публикуван в холандски сайт. Потребителите и на единия, и на другия ще се намерят и ще си обменят съдържание. Т.е. планетата става един единствен огромен тракер.
И основният извод е нещо, което аз още преди 4-5 години обясних много внимателно на всички заинтересовани (правоносители и правоохранители), за да съм сигурен, че ще го разберат: прекомерният натиск върху потребителите и доставчиците ще доведе до създаването на напълно дистрибутирани системи, които няма да могат да бъдат контролирани от никого, дори от техните създатели. Дори и при добро желание от всички страни, няма да има на кого да се обадиш и да поискаш даден материал да бъде свален от мрежата. В момента уеб-сървърите все още са нужни за търсачка - за да можеш да разбереш кой е магнитът на дадено нещо. Следващата стъпка, обаче, е създаване и на дистрибутирана търсачка, което вече ще е end of story. Потвърждава се приказката, че никой не може да ти създаде такъв проблем, какъвто сам можеш да си създадеш.
Автор: Димитър Ганчев
Тази статия ни показва до какво водят всички онези "окови", които правителството се опитва да ни наложи. Сега и да искат няма да могат да ограничат пиратството, от което така се страхуват!
Какво означава това?
Първо ще обесня как работеха досегашните .торрент файлове, за да разберете същинската разлика. Торент файлове съдържаха три неща:
1. Списък на оригиналните файлове (имена и размер)
2. Чексуми (или хешове), които представляват нещо като електронен "пръстов отпечатък" на оригиналните файлове, или по-точно - на всяка една малка част от тези оригинални файлове
3. Уеб-адрес на тракер, който пази информацията кои са останалите потребители в мрежата, които в този момент имат някоя част от оригиналните файлове
Новите магнитни линкове съдържат само една единствена чексума, само един "пръстов отпечатък". Цялата останала информация - кои са файловете, какви са им частите и къде се намират, вече се пази при самите потребители и те си я казват един на друг. Няма нужда от сървър. Когато заредите магнит в програмата си, тя пита всички ваши "съседи" дали някой от тях знае чий е този пръстов отпечатък. Ако някой знае нещо, той ви го казва. Ако никой не знае, тогава вашите съседи на свой ред питат техните съседи, те - техните и т.н. докато някой не отговори - има лавинообразен ефект. После този отговор се запомня от всички "за всеки случай", ако някой пак попита.
Ако вие имате 1000 съседи (пиъра) и всеки от тях има по още 1000, то лесно се смята, че след най-много три стъпки вие можете да "разпитате" всеки един потребител на планетата, дори ако се отчете дублирането на пиъри (ако аз имам 1000 съседи и моят съсед има 1000 съседи, много вероятно е 900 от тях да съвпадат).
Ето как изглежда един магнитен линк: magnet:?xt=urn:btih:8a5de10e52f22d83d74c530ff633147f33c079be
Ако отворите този URL, или дори го пренесете с copy&paste (и така никой няма да разбере, че сте го свалили) в програмата си за сваляне, след няколко секунди ще разберете, че това е адресът в p2p пространството на Linux дистрибуцията Ubuntu 11.10.
Както виждате, понятето "сървър" е отпаднало напълно - никъде няма адрес на сървър. Отпаднала е и нуждата някъде да се съхранява междинният .torrent файл. Също и името на торент файла или на оригиналните файлове. Така никой по пътя не може да знае какво се крие зад този отпечатък.
Това означава няколко неща:
- не може да се разбере кой е оригиналният ъплоадер на даден .torrent, просто защото няма нужда да се ъплоадват файлове където и да е. Достатъчно е да се копира магнита и да се разпространява Също така не може да се разбере кой е оригиналният сийдър (т.е. ъплоадера) според това кое IP първо започва раздаването на файла, тъй-като системата е дистрибутирана и първи ще ви отговори най-близкият до вас пиър, а чак след време ще се появят тези, които са на втора, трета и четвърта стъпка.
- веднъж пуснат в пространството, един магнит не може да бъде спрян. Торент файловете можеха да бъдат сваляни или блокирани в тракерите, но след като няма тракер, няма кой да спре пиърите да си предават информация един на друг.
- доставчиците няма как да филтрират достъпа до магнитни линкове. Спирането на .torrent файлове е сравнително лесно - може да се сложат устройства, които да блокират всички уеб-адреси, в които се среща текстът ".torrent". Но магният линк не е адрес сам по себе си. Той може да се прехвърли в програмата за сваляне дори чрез copy&paste, без да се кликва, но дори и да кликнете, този клик не се предава по мрежата - той се обработва вътрешно от браузера и има ефекта на copy&paste.
- няма как да се разбере дали някой потребител е свалил даден магнитен линк или не, просто защото няма елемент на "сваляне" (пак повтарям - става дума само за copy&paste).
- магнитните линкове могат да се разпространяват всякак, включително напечатани на хартия или продиктувани по телефона (е, малко е досадно да се набират от клавиатурата, но е възможно).
- няма значение къде е публикуван магнитът. Цялата мрежа работи като един организъм и магнит, публикуван в китайски сайт ще е напълни идентичен със същия магнит, публикуван в холандски сайт. Потребителите и на единия, и на другия ще се намерят и ще си обменят съдържание. Т.е. планетата става един единствен огромен тракер.
И основният извод е нещо, което аз още преди 4-5 години обясних много внимателно на всички заинтересовани (правоносители и правоохранители), за да съм сигурен, че ще го разберат: прекомерният натиск върху потребителите и доставчиците ще доведе до създаването на напълно дистрибутирани системи, които няма да могат да бъдат контролирани от никого, дори от техните създатели. Дори и при добро желание от всички страни, няма да има на кого да се обадиш и да поискаш даден материал да бъде свален от мрежата. В момента уеб-сървърите все още са нужни за търсачка - за да можеш да разбереш кой е магнитът на дадено нещо. Следващата стъпка, обаче, е създаване и на дистрибутирана търсачка, което вече ще е end of story. Потвърждава се приказката, че никой не може да ти създаде такъв проблем, какъвто сам можеш да си създадеш.
Автор: Димитър Ганчев
Тази статия ни показва до какво водят всички онези "окови", които правителството се опитва да ни наложи. Сега и да искат няма да могат да ограничат пиратството, от което така се страхуват!
Здравей !
Хей !
Нека ти се представя. Казвам се Росен Тодоров, ученик(все още, ама му се вижда края!) във Втора Английска гимназия "Томас Джеферсън".
Развивам множество интереси - от чисто "шматкане" по улиците до елементарно( за сега) програмиране на някой и друг компютърен език.
С този блог целя да имам възможността да споделям неща, които биха били от полза на всеки от читателите ! Да се надяваме, че за напред ще имаме възможността да споделяме страхотни преживявания и нова информация !
Нека ти се представя. Казвам се Росен Тодоров, ученик(все още, ама му се вижда края!) във Втора Английска гимназия "Томас Джеферсън".
Развивам множество интереси - от чисто "шматкане" по улиците до елементарно( за сега) програмиране на някой и друг компютърен език.
С този блог целя да имам възможността да споделям неща, които биха били от полза на всеки от читателите ! Да се надяваме, че за напред ще имаме възможността да споделяме страхотни преживявания и нова информация !
Абонамент за:
Публикации (Atom)
